Разкървави носа ми любовта, но пак при тебе се завръщам
да ме довършиш.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:27 AM
|
0 comments
ГРЕБЕН
Старостта ме натъжава. Колко са стъпките ти от леглото до вратата, маминке?
Ти, която си била красавица, днес не можеш да намериш гребена си.
Без да си отчаяна, си казваш: “Чакам тази смърт да ме разреше.”
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:26 AM
|
0 comments
ПТИЦА
Старецът седи на пейката, под дървото с натежали клони, под небето с натежали облаци, старецът подхвърля семена на птиците,
както се подава за покойници.
Скоро той самият ще е птица.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:24 AM
|
0 comments
СТЕНАТА
На гробището бялата стена ни разделя. Вечер ти заспиваш до мъжа си, аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма как да я прескоча. Твоята измяна ми тежи повече от мраморната плоча.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:23 AM
|
0 comments
АЗБУКА НА МЪЛЧАНИЕТО
Цял живот се уча как да пиша името Ти, Господи.
Цял живот броя листата на дървото, без да мога да дешифрирам силата, която налива сока в корените.
Близо век живея, а така и не успях да излекувам сричането.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:22 AM
|
0 comments
ЦИГАНСКО ЛЯТО
От дъжд на вятър ще изгрее слънце.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:20 AM
|
0 comments
СВИЖДАНЕ
Дъждът се стича по гърба ми, ала няма смисъл да тръгвам никъде, преди да си ми казала защо не ме обичаш тук, сред локвите.
Небе като войнишки шаяк ме е завило презглава и пак треперя при мисълта, че вече се разделяме.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:18 AM
|
0 comments
НОЖ
Отиваш си от мене – сякаш измъкваш нож, забит в сърцето ми.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:17 AM
|
0 comments
ВЛАКЪТ
Релсите разделяха на две полето
като цип на яке
и моята ръка издърпа влака помежду хълмовете обли
на гърдите ти.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 4:16 AM
|
0 comments
Saturday, October 28, 2006
РАЗВОД
В полунощ сърцето й спря да тупти.
Спряха да виждат очите й, да чуват ушите й, да се повдигат гърдите под тънката нощница.
В полунощ, без повече шум и кавги, смъртта ги разведе.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 3:00 PM
|
0 comments
ТЕЛЕФОН
Всяка сутрин като куче на верижка идва слънцето. Изгрява метален лев за телефон от джоба ми и твойте думи винаги по-дълги са от моето мълчание.
На път за вкъщи: вятърът завира език в ухото ми.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:59 PM
|
0 comments
БЪЛГАРСКИ СОНЕТ
Тъй както скулпторът с длетото любовно камъка сече и мачка майсторът тестото, преди в пещта да го пече, така и ти към мен си строга, защото мислиш ми доброто, но слагам честен кръст пред Бога, че мила ще си с мен в леглото. Преставай с френските фасони, че бил съм груб. Не ми приляга да пращам китки и бонбони, когато шапката ме стяга.
Красива си и ти прилича не друг, а мене да обичаш.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:58 PM
|
0 comments
ПРОЩАЛНО ПИСМО
Те казаха, че аз съм те убил. Нима бях длъжен да приема любовта ти? Разпитваха къде, с кого съм бил, почувствах се като герой на филм, във който се разказва за смъртта ти.
Изправен на последния етаж, с трепереща ръка захвърлям фаса. Оставих те сама на онзи плаж, да бъда с теб ми липсваше кураж, но трийсет метра под деветата тераса
ще им докажа колко съм различен като напиша с кръв, че те обичам.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:58 PM
|
0 comments
8
Нощта е черна роза на ревера ми. Аз слагам помежду ни разстояние, достатъчно за цял живот съмнения.
Ще чакам пак да ме намериш на спирката на номер 8, което се изписва като вечност.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:57 PM
|
0 comments
ДА СКРИЕМ ЛЮБОВТА
Да скрием любовта между чаршафите. Не си мисли, че те събличам мислено. Отдавна съм забравил как си спомнях за времето, когато се обичахме.
Тогава голотата беше истинска.
Да скрием любовта между чаршафите като късмет в новогодишна баница и да се молим пак да ни се падне.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:56 PM
|
0 comments
КРАТКА ИЗПОВЕД НА ФРАНСОА ВИЙОН
Да бях се кротнал като верен пес под масата на господарите, не бих броил ребрата си, но днес е късно да си лягам на парцалите.
Помайвам се, а времето лети. Ушите ми заглъхват от шамарите. Любима, да не беше ти, напълнил бих душата на гробарите.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:55 PM
|
0 comments
СОЛЕНИЯТ ВРЪХ НА ПОЕТА
На Валери Станков
Отвън ме дебнат няколко таксита. Две кучета подскачат на калъп. Патрулка със скучаещи ченгета пресича криволичещия път.
И тази нощ ще изтрезнявам бавно, на чаша водка в тъпата си стая. Животът ми е като смешен виц, на който съм забравил края.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:53 PM
|
0 comments
МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
Ако съществуваше машината на времето, щях да те открадна
от количката на майка ти,
от яслите зад блока,
от родилните везни,
от топките на татко ти,
от мисълта на Бога,
и да те имам цял живот до себе си.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:52 PM
|
0 comments
СТАРЧЕСКИ ДОМ
Под скъсаните одеяла стариците се взират в шупналия като баница таван.
И с механична неуморност една от тях плете покривки за своите снахи и синове, които вече месеци
не си я спомнят.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:51 PM
|
0 comments
НОКДАУН
Вкусът на кръв в устата ми доказва, че съм жив, и страшното диагонално падане в квадрата на въжетата е само начало на броенето.
След десет удара на моето сърце ще съм свободен.
posted by Павел Цветков, www.paveltsvetkov.com | 2:51 PM
|
0 comments